Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета
по всеки прозорец, запазил камина за хляба.
Наронен, посипва се вятър - троха по троха,
и плахи врабците разравят студения залък.
Преди да е пламнал най-първият смел минзухар
и първата птица от топлия юг да пристигне,
в сърцата гнезди на надеждата благият цяр
как Утре ще има, ще бъде, ще може, ще стигне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse