Надежда за спасение
Прелистваш ме като роман забравен,
оставен непрочетен до леглото ти,
отваряш ме, когато си самотен
и празно е сърцето ти.
Когато искаш бряг, на който знаеш,
че винаги те чакат и си нужен,
че предизвикваш грях и болка,
отдаденост и нежност,
и безумие…
Прочиташ думите
и знаеш -
ще се опитам да те сгрея,
когато губиш същността си,
ще ти помогна да се върнеш в нея.
Когато се заплиташ във въпроси,
отново ще те прилаская,
ще те даря с доверие и обич,
с най-чистото признание
ще те омая.
Безкрайно мога да повтарям,
че ти си моята вселена,
ти винаги ще бъдеш моят остров...
надежда за спасение.
© Ади Todos los derechos reservados