10 jun 2008, 8:52

Надежда за светлина 

  Poesía
777 0 13
От всеки мрак се ражда светлина,
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта,
прободена от блясък рана зее.
Бавно по душевният паваж
усмихва се покълналата вяра,
че тъмнината е кошмар, мираж...
От лунен лъч съвсем не се изгаря.
Усмивката поглъща чернотата.
Грачещият гарван става лебед.
От цветната прегръдка на земята
ме стопля само спомена за тебе... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??