8 mar 2025, 17:19

Надежда за утре 

  Poesía
139 4 2
НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби,
и мисля си – дано да не греша? – за избора да съм добро човече –
докрай да се раздавам, от душа! – чак ризата ми от гърба се свлече.
Какво натрупах? Слава? Власт? Злата? Това са дребни радости. И смешни.
Щастливец ще си тръгна от света! – дори веднъж не се събудих грешник!
Подострям сутрин своя благ молив – бащица на несръчната си рима.
Живея. Дишам. Пиша. И съм жив с надеждата – и утре да ме има.
7 март 2025 г. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??