valia1771 (Ивон)
371 11630
1 ago 2012, 18:50

Надежда за вчера 

  Poesía » Otra
732 0 21

 

Заведи ме там, където

дават прошка на сърцето,

а пък аз ще ти намеря

златна рибка след вечеря.

 

Ти не гледай, че съм малка,

мойта баба бе русалка,

дядо търсеше лалета

из щастливите морета.

 

Мама хукна с капитан,

бил му корабът голям,

с тати пържихме кюфтета

на една женица клета.

 

Но в един прекрасен ден,

чух гласа ù отегчен:

„Скъпи, кани ме на гости

Сашо Дългия във Бостън.”

 

Без да каже дума тати,

много бързо я изпрати,

после дълго я посреща

сам във кръчмата отсреща.

 

Заведи ме там, където

няма тайни за сърцето,

а пък аз ще ти намеря

златен изгрев след вечеря.

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??