27 abr 2024, 19:03

Надеждата, която не умира 

  Poesía » Formas graves
283 1 4
НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
В поройни и среднощни дъждове,
когато нямах топъл дом и стряха,
край мене чувах спътник как снове
и как душата ми прегръща – плаха,
отправена към странни далнини,
изпълнени с безкрайни неизвестни.
Димящите зари на здрача син
ме вдигнаха над тях – да не изчезна.
Аз никога на срещнах този дух,
подкрепял ме по хлъзгавия сипей.
Намерих робата му в бала дрипи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??