Надеждата топли, когато си сам.
Пътища нови показва в ноща и 
води те смело през болката на 
твоята душа.
Надеждата топли, когато опора човешка си нямаш,
опора мисловна става ти тя.
И всичко друго значение губи,
нали надеждата крепи света.
Надеждата топли, когато си на дъното
и в пъкала от грешки гориш...
Надеждата показва ти изход,
когато чувстваш, че няма такъв.
Надеждата!
За мене, за тебе, 
за всеки е всичко.
Без нея разбираш, че смисъл няма 
в живота сив да се бориш.
Че смисъл няма усмивка на някого 
да дариш,
че смисъл няма да обичаш,
ако любов не получиш.
Няма изход, ако няма надежда една,
която в тъмата да води истрадалата,
тъжна душа! 

Посветено на Стамен -
моя най-добър приятел.