vega666 (Младен Мисана)
1700 14432
21 dic 2022, 21:10

Надеждице свидна 

  Poesía
801 13 5

И все по-трудно вярвам, че нощта

ще замени умиращия ден.

Навярно еретик съм и в калта

не виждам средството да бъда сътворен.

 

Не вярвам на служители в раса,

защото служат те на сатаната.

Един-единствен храм до небесата

е кълбовидна капчица роса.

 

Клошар съм само в общия ни дом -

кълбото земно в орбита стаено.

Преди да легна сторва му поклон

сърцето с грижите си упоено.

 

Но крехката надежда в мен расте,

смалява ме и прави ме дете,

че има нещо в нас непоправимо,

което пази ни, за да ни има!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надеждице свидна!!!
    Поздрави! Успех!
    Свели празници!
  • Да,човешкото непоправимо,
    е "божествено допустимо"!
    Бог е онова, което още никой не е видял,но пък цяла армия "божии пратеници" живее в "хипотетичен екстаз" от Неговото присъствие.
    Поздравления, Младен!
  • Финалът е страхотен!
    Поздрави!
  • Хареса ми, Младен. Добре че носим в сърцата си надежда, която ни крепи в живота. Хубав, силен и водещ до размисъл стих. Весели празници!
  • Надежда винаги е нужна, за да ни има, за да живеем. Всеки има собствена вяра, която също е различна. Хубави метафори и образност!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??