22 nov 2009, 13:45

Надеждино поле XII 

  Poesía » Odas y poemas
515 0 0
ХІІ
В покоите бейски ехтяло
под сводове глъч – суета.
Надежда поглеждала вяло
превзетата тук красота.
В сърцето дълбоко си крила
и пазела спомена драг
за селската къщичка мила
за родния бащински праг.
Тъгувал с Надежда и беят,
не я и докосвал дори.
Все чакал и чакал, не смеел ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??