valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
11 sept 2009, 10:30

Надеждите изригнаха вулканно 

  Poesía
410 0 6

По устните ти капчица наслада
блестят подобно утринна роса.
Да ги отпия искам без пощада
под напор на вулкана на страстта.

Кръвта кипи като гореща лава.
Тялото конвулсно се тресе.
Не мисля вече, а се изкушавам
и кръста ти обхващам със ръце.

Усмивката като магнит привлича
да впия жадни устни в твойта плът,
а мисълта ми нежно те съблича
да видя голотата на греха.

Вълшебството, че с теб едно сме вече,
като нирвана чувствам в този миг.
Молитвено "обичам те" ти рече.
Аз тези думи също ти дарих.

И тишината стана триумфална.
Небето като църква засия.
Изригнаха надеждите вулканно.
Страстта ми вместо лава закипя.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??