Не се побираш в образа нетраен,
във който аз с любов те сътворих.
Какво пък, пак си ми прекрасен,
за тебе всички рими изредих!
Рисувах те със цветовете сини,
родени във далечното небе…
Над мен летяха облаците бели
и чувствах пулса на едно сърце.
Душата ти създадох с чувства нежни.
Не може по-красива да е тя!
И в тези чудни мигове – безкрайни,
усетих силата на любовта. ...