Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите, преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта,
бродят зад гърба на борбата в себе си.
Виждам графитите им по стени.
Така есента оставя листа и красота след себе си,
в краката на времето в теб,
докато разбереш какво си изпуснал,
като момиче получило роза.
Мария Славова
© Мария Todos los derechos reservados