Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото?
Как дълго ни събираше във залеза
и в изгрева, и в нежното ти тяло?...
Не може да е истина. Нозете ти
обгръщаха ме, за да вляза в своят дом.
И устните, и кожата, ръцете ти,
и най-блаженото в последния ти стон...
Недей да си отиваш! Моля те! ...