Защо ме мислиш все още за някоя наивна,
не разбра ли, че това бе маската, под която се криеше жена импулсивна?
Не ти показвах своите страхове,
прощавах дълго твоите грехове,
въпреки че нощем моето сърце
заспиваше с надежда да не се събуди вече.
Може би не осъзна,
когато казваше тези думи,
че мен ме заболя,
че изказа се ужасно грубо...
Никога не съм била наивна,
всичко, което видя у мен, е моят начин да се боря, да съм силна,
всеки път, когато се надявах да те чуя или видя.
Не, не бях наивна,
тогава бях силна, защото ти не идваше...
Всеки път, когато чаках да чуя мила дума от теб.
Не, не бях наивна,
тогава бях силна, защото в тези неща ти смисъл не откриваше.
Всеки път, когато те поглеждах с нежност, а ти отвръщаше ми със насмешка,
не, не бях наивна, бях влюбена... бях силна...
защото ти до последно твърдеше, че за теб бях грешка...
Всеки път, когато ме прегръщаше и мислех, че си истина,
не бях наивна, бях влюбена... пред твоята нерешителност безсилна...
Всеки ден, когато исках да чуя твоя глас или да видя твоето лице, а ти бе далече,
не бях наивна... бях влюбена и изоставена, защото ти от мене се отрече...
Всеки миг, във който бях до теб и в който искрено ти се отдавах,
не, не бях наивна, бях силна, защото те обичаше самотно моята душа.
Всеки път, когато те виждам, не съм наивна,
сега съм силна, защото намерих сили да ти простя...
Всеки път, когато се опитам да забравя, да, тогава съм силна,
защото успях само спомен да те оставя...
© Мими Todos los derechos reservados