Дали успях да помъдрея
от клетви, лъгани по здрач?
Светът ми още се люле,
а утрото - какъв палач -
отсича снопче от косата ми,
чертае с рими кръг кармичен
и в стих оголва се душата ми...
Пред мен наивно коленичи
и моли ме за миг отсрочка...
Да бъда вярваща ме моли.
Наивница, дарила прошка
за сто обиди и неволи…. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse