Как лесно заблудих се, неусетно,
приех веднага думите за истина
и зад фасадата им разноцветна,
изобщо не разбрах, че са неискрени.
Били са просто всичко туй, което,
да чуя несъзнателно поисках,
погалили са моята суетност,
която тъй старателно подтисках.
Вината си е в мен, че го допуснах...
Какво пък толкова, ще се посмееш
зад маска, изрисувана изкусно,
с победата над мен ще се гордееш. ...