Най-вярваща съм след предателство,
когато вадя нож от раната
с пръстите си отмалели.
Най-открита съм след приятелство,
когато отчуждени станем
и вече не споделяме.
Най-смела съм лице в лице със страха,
когато съм оглозгана до кокал,
безпомощна и гола.
Най-благодарна съм след помощта
на случаен непознат, помогнал
без никой да го моли.
Най-силна съм след грубо падане,
когато с колене ожулени,
кървяща се изправям.
Най-цяла съм след разпиляване,
когато със мечти охулени,
отново се надявам.
© Ива ВалМан Todos los derechos reservados