Пронизвам с погледа си есенни мъгли,

размествам няколко облака сивота

и върху теб се изсипва сноп от лъчи.

Посрещни ме, вдигаме тост за любовта.

Идвам да те отведа надалече с мен,

там, в замъка, сред небесните простори,

откъдето извира всеки светъл ден

и всяка нощ, без веднъж да се повторят.

В рокля от пламтящи рози се облечи,

освежи устните си с плодов аромат,

в косите си няколко звезди закичи,

разпилей по гърдите си златен брокат.

Дай ми ръката си. Не затваряй очи.

Почувствай мощта на изригващ вулкан.

Тихо глава до сърцето ми доближи.

Слушай шума на космически океан.

Небесният хор седем дни ще ни слави:

Слънцето си намери чудна невеста.

Ще го запишем, за да не се забрави,

и тази ще е сред най-благите вести.