17 oct 2019, 7:37

Най боли, когато сме изправени 

  Poesía
634 7 10

Опитвам да проправя път през тръните,

през бурените в моето съзнание.

Една след друга сграбчват ме годините

крещейки ми, но чувам ли послание?!

 

Посланията в битките са скрити,

във смисъла … на явното безсмислие.

И в страсти от инстинктите пропити,

в безсилието – стряха за подгизнали.

 

Въпросите, без отговор в които,

сам, отговорът е едно ... мълчание.

А споровете в непрогледност скитат,

просмукани с безмълвно отчаяние.

 

Нима е толкоз трудно да сме праведни,

все мачкаме, все грабим като луди.

Но най боли, когато сме изправени,

душите с лазене не ще събудим!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??