Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.
От залез до изгрев, спомен лети,
високо, а сякаш сърцето прегръща.
Изречени думи, бавно реди
и времето лекар, в болка превръща.
И как да лекува, когато не спи,
и празният стол, празен е още?
И нищо не е така, както преди,
загубиш ли някой, най-боли нощем.
Явор Перфанов
30.08.2019 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados