Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни.
Жълтото ни прегръща топло, топло.
И цветът сега е единственият смисъл.
Роша косата ти.
Ти ли си тук?
Или най-доброто от мен се е проявило?
Когато пак решиш да ме целунеш,
ще свърши времето,
ще свършат думите,
а само смисълът ще тръпне
и звучи.
Светят локвите.
Светят мъгливите улици.
Тук ли си?...
Тук ли си?...
Разтопени са облаците
на лятото,
разводнени до капки зора...
23.10.2010.
© Милена Иванова Todos los derechos reservados