Когато ме повикат, получавам
някаква куха надежда за успех.
На всичко това се уповавам,
дано този път се случи добре.

Когато един ден ми се обадиха
за последния ми даден шанс,
когато гласовете в мен оставиха,
една мисъл за възможен романс.

Когато бях възможно най-зле
и никой нямаше как да го знае,
аз не мислех, а тръгнах напред,
защото само това исках да стане.

Когато цветовете се смесват,
това едвам носи надежда в мене.
И докато има реакция в сърцето,
аз достигам до най-доброто време.

И ето ме мене, отново завършен.
Целия процес така ме оформя.
Когато отново стане същото,
идва време за нова епоха.