Обух си старите обувки от копнежност,
а на главата ми - шапка слъчеви лъчи.
Така съм по-красива, по старому изглеждам,
когато детското във мене заблести.
В косите си на едри плитки сплитам
най-хубавото в мене, моите мечти.
Желана съм, обичана и истински обичам,
и сякаш светът е спрял да се върти.
Обух си старите обувки от копнежност,
а на главата ми - шапка слънчеви лъчи.
Щастлива съм, родила в себе си копнежност,
защото зная, най-хубавото още предстои.