Най-хубавото случва се накрая…
Понякога си мислиш – има време,
когато отишъл си някъде много надалече
и да покажеш чувствата се все не смееш,
а така бързо идва последната вечер…
И тогава нищо не е от значение,
няма време за флиртове или игра,
премълчани думи преди от притеснение,
на гърлата ви заседнали са сега…
И точно тази вечер се виждате най-красиви,
склонни да размените най-съкровените слова,
прегръдките са така близки и горчиво-щастливи,
защо трябваше да чакате досега…
Човек, който може би няма отново да срещнеш,
прегръщаш с цялата нежност и копнеж на света,
и няма време да мислиш обичаш ли го или харесваш
и без друго всичко ще приключи сутринта…
И за първи път с такава страст танцувате,
емоции и чувства да пазите няма за кога,
щастливи сте, че най-после се целувате,
а сърцата ще се пръснат от любов… и тъга…
Как боли и как се чувствате … аз всъщност зная,
всяко пътуване има своята последната вечер,
а често най-хубавото случва се точно накрая,
за да остане силно, неизживяно... и може би вечно…
15/16.06.2015
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados