Най-красивата лъжа

13 mar 2008, 9:50

Poesía

757 0 4

Най-красивата лъжа

Не можа ли да намериш стол в сърцето ти,

да седна, да отдъхна.

От толкова измислици изваян бе светът ти,

че и ти превърна се в лъжа.

Не можа да видиш как на колене в църковен храм

аз влизах, и ходех с восъчни ръце.

Понеже вярвах, че смъртта наистина те иска.

А ти си бил с една от многото, опитали

чаршафите на твойтa спалня.

Не можа ли да си спомниш черните вади,

по лицето, което докосваше с

най-неверните устни.

Бях влюбена в мираж ,

целувах мъж, без той да съществува.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

misss_sexi (Теодора Керелова)

2008-03-13T18:23:46+02:00

Изключително оригинална мисъл ! Поздравления !!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-13T14:28:38+02:00

Тъжен стих...но изплакан от душа и сърце...
с обич, Мария.
Довереница (Дочка Василева)

2008-03-13T12:40:54+02:00

"Не можа ли да намериш стол в сърцето ти,

да седна, да отдъхна.

От толкова измислици изваян бе светът ти,

че и ти превърна се в лъжа."

Браво!
Plevel (Силвия Илиева)

2008-03-13T12:04:09+02:00

Тъжен е стихът ти пропит с много болка,но болката е и муза.Поздрав и 6 от мен.