Повярвах си.
На собствените вярвания.
И май сама от тях разочаровах се.
Най-лесно е да вярваш. В нещо.
Било то и съвсем измислено.
Защото и усещанията ти не усещат,
когато се отдалечиш от истината.
Най-лесно е, когато се разплачеш
да търсиш в себе си утехата.
Спомените стари да измачкаш
на непотребност. И на вехтост.
Един, да кажем, оптимизъм ще цитирам. ...