Когато в камък запечата
сърцето ти тъга една –
ще те открие светлината
от мене, с жадна топлина.
Сърцето ти тъга една
не ще измъчва в плен, аз зная,
че с нежен полъх ще извая
най-лъчезарната жена.
Пустеят ли и небесата
без твоя лик пак през деня –
на фениксът добър с крилата
политвам в миг от стръмнина.
Без твоя лик, пак през деня,
не мога пустота да трая.
Рисувам сред простор, в омая,
най-лъчезарната жена.
Натрапва ли се самотата
в беззвездна нощ и без луна –
изгрява искрено мечтата,
пътувам в приказна страна.
В беззвездна нощ и без луна
остава само тиха стая.
Стихът ми възхвалява в Рая
най-лъчезарната жена.
Изкуство вечно на душата
е любовта към бъднина.
Живот дарява с красотата
най-лъчезарната жена.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados