Eia (Росица Танчева)
436 13844
27 sept 2015, 12:53

Най-сетне чувства се щастлива… 

  Poesía
554 0 3

Същност, зареяна в лазура,

открива своя първоизвор.

Шепотно в безвремие лети  

и в светлината се разтваря.

Пътува дълго из безкрая.

Необяснимо го разбира -

недостижима за дребното

и с птиците само сравнима...

 

 

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=350196#comments

 

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много приятно ме изненада! Радвам се, че фотото ми ти е въздействало и ти благодаря, Роси! Красиво си го написала!
    Поздрав!
  • Умението да се лети, има своя принос в разбирането на Необяснимото.
    Поздрави, Росица!
  • Синьо безвремие, слънце във погледа.
    Лятно наследство застинало в спомена.
Propuestas
: ??:??