Най-сетне помъдрях

3 dic 2024, 18:35

Poesía

92 5 2

НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ

… изглежда, напоследък помъдрях –

защо ли? – просто нямам си идея,

глупакът все избива ме на смях,

пред мъдреците почвам да немея,

злобарите товарят ме със гняв,

то – злото, и връз тях ще се стовари! –

аз зная кой е крив – и кой е прав,

пред тях захлопвам тежки катинари,

завистниците хвърлят ме в печал,

мръсниците ме пълнят със надежда,

че в този свят – макар да пръскат кал,

Бог всекиго от нас с Любов наглежда,

добър човек ли срещна насред път,

ще му река: – Братле, добра ти стига! –

И с кротък въздъх в топлата си гръд

във мен ще пейне пролетна авлига.

По-древен от китайски философ,

ви стелвам низ от праведни пътеки.

Светът е свято място за Любов –

и нека го обичаме во веки!

28 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.