Най - силно са те искали във мрака
минутите, когато не заспивам.
А липсата в часовника тик-така
И времето на кръгъл час умира.
Стрелките му пулсират с бавен ритъм
Не зная как се връщат наобратно.
Нали са само глупав механизъм?
Но също като тебе - многозначен.
И също като теб - еднопосочен.
Отпивам тишината си на глътки.
Броя до сто, но колко има още
живот във най-самотната черупка?
А липсата в сърцето ми тиктака
и сякаш с мрака в мислите се стича.
Безумно е, но аз все още чакам
нощта, в която пак ще ме обичаш.
С благодарност към Мария, Надето и Искра за корекции и идеи ❤️
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados