Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,
които непоканени се връщаха,
с милувката на циганското лято,
промъкнало се крадешком по нивите,
с последното перо от птиче ято,
с което някой да рисува зимата,
със шарения шепот на листата,
набъбнал между клоните мънистено,
с изменчивата същност на нещата
в голямото очакване на смисъла... ...