Най-тънката и пепелява струна на китарата
е моето оръжие.
Звукът и е земетресение
и цялата
убива мислите с присъствие.
Не е опитала прозрачната ти кръв,
защото честотите са пригласяне,
не просто остър, смазващ вик,
проникнал в тебе безсъзнателно.
Но кой способен е въобще
да пее нежно?! Сред заспали...
Аз раждам крясък. Не любов.
С ръцете си...
Горя китари! Дори не е самоубийство,
че не мога да засвиря...
Сред гробище на песни
една молитва стига...
За болния ти мозък.
Опасно е да стряскаш
най-тънката ми струна.
Инстинктно хапе бясно.
А онзи парещ звук
не стига да те мразя.
Най-тънката ми струна
е повод да те паля.
Прости ми...
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
Браво!!!