23 feb 2010, 21:03

Накажи ме... 

  Poesía » De amor
735 0 9
Накажи ме...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала.
Прости ми, че сега не съм до теб,
в зениците ти да чета морето...
Сезоните му - с всички ветрове.
Да ме изпълва - щом се ширне лятно...
Прости ми.
След това ме накажи.
Със обич. Както мъж – жена наказва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??