25 oct 2013, 10:56

Накога бе луковица, положена в земята... 

  Poesía » De amor
489 0 0
Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам,
да поема от аромата ти благоухаен,
да докосна цветовете ти алени,
да те имам, но не и... да те откъсна.
Калин Вълов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??