Много празници изплаках.
В много делници се смях.
Дълго, търпеливо чаках.
Праведна бях и живях във грях.
Аз помня, но не съжалявам,
греших, но бях каквато съм.
Животът ни е твърде кратък,
за да гоним грешките навън.
Накрая всичко водеше към тебе.
Накрая само твоя съм.
В прегръдките ти като бебе
се сгушвам... да те имам и насън...