Стъпи накриво – и падна,
но повлече под себе си и мен.
Потънала в блатото, кална,
разбрах, че бил си кретен.
Ти се изправи непокътнат,
сякаш никога не си падал.
Чисти ръцете, които ме гътнаха,
отминаха, доверието пострада.
Понесох всички последствия,
и белега от раната в душата,
но ти бръкна в окото на зрящия
ослепи приятелството с лъжата. ...