20 sept 2015, 11:30

Накъде 

  Poesía » Filosófica
397 1 5

На къде


Вървя по счупени стъкла

огледалото на моите съкровения

парчетата се впиват в голи стъпала

като кинжалите на тежки огорчения


Мечтите си оглеждах в странно огледало

измислен свят събран в грахово зърно

красиви бяха,а окото засияло

показваше химери, облечени в добро


Заслепен от него изтървах го,то се счупи

всяка част блестяща бе една лъжа

затова боли така, сърцето ми улучи

свикнал на лъжи с Истината как да продължа

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах много стихът ти! Замисли ме! Лично аз предпочитам Истината, пред лъжливото огледало!
    Хубави празнични дни и на теб!
  • Младен,Стойна,йоана,истината понякога е много болезнена.Но без нея не можем да се справим с химерите.Благодаря за оценките.Безпроблемни празнични дни!
  • Ах... Това стихотворение много ми хареса. Явно е време за ново привикване, този път към Истината
  • "Заслепен от него изтървах го, то се счупи
    всяка част блестяща бе една лъжа
    затова боли така, сърцето ми улучи.
    Свикнал на лъжи с Истината как да продължа."
    С истината ще имаш Помощник и Той ще те научи как да продължиш.
    Поздрав, Гавраиле и попътен вятър с истината!
  • Всички ние изпускаме това огледало и то се разбива на парчета от лъжи,а после се опитваме /почти винаги безуспешно/ да сглобим отново Истината. Проникновени мисли, Гавраиле. Респектиращи!

    Поздравление!
Propuestas
: ??:??