perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
2 ene 2008, 7:28

Накъде 

  Poesía » Filosófica
763 0 19

Стоеше сам насред разкаляния път

и  гледаше, надвесен, зиналата пропаст,

душата му, докоснала застиналия Кръстопът,

разплиташе до нажежено възела на нова клопка.

 

Последните остатъци слова отминаха в небитието,

нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,

а той стоеше сам, отпивайки от питието

на Живота, поредния напиращ нервен казус.

 

В самотните мъчителни години

тежаха мислите му, оковани във вериги,

разбитото му време в пустота премина

и трябваше Върха самотен да достига.

 

Стоеше сам пред неподвижен Кръстопът,

ръка протегнал към настръхналата Кота,

прокарал мост над зиналата пропаст, на път

пое, отпивайки от питието на Живота.

 

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??