Накъде?
Къде ще бъдеш, ако ти не си до мен?
Къде... Дори и да не си сама?
Къде ще бъдеш в края на дъждовен ден,
когато знаеш – не отиваш у дома...
Къде въобще ще можеш да се скриеш?
Къде... Когато липсват моите обятия...
Ще можеш ли във друг да ме откриеш,
забулена във вместо ласки – във проклятия?
А кой глупак ще гледа снимката ти нощем?
Преди при теб да дойде, даже във кошмарa.
И гали те ранен със дланите немощни,
когато трябва да ти поднесе шамари?
Къде... Ще се прибираш ли в харем?
Ще бъдеш ли и ти самата част от него?
Нима със туй ще бъде заменен...
И онзи, дето те обичаше без капка Его?
А аз... Желаеш и сълза да не отроня?
Не вярвах, че си толкоз безпощадна...
Във чуждите тела да почна да те гоня?
Сърцето ми предъвка... още ли си гладна?
А кой за теб отнася всяка вечер болката?
И всяка сутрин се събужда със сълзи?
Нима си струва? Струва ли си толкова?
Ако си струва – давай - нека ме боли.
Къде отиваш? Не!... Няма път назад!
За тебе може, ала за мене не остана...
О... престарял съм... и само ти изглеждам млад.
Кажи къде... Къде желаеш да се дяна?
Пиян ли съм? Това ли виждаш само?
А мене в тез кървясали очи?
Останали ми бяхте само ти и мама...
Върви сега... Иди си... Просто си върви...
Научих се живот да посвещавам.
И безвъзвратно, безвъзмездно... И за какво?
И сила не остана даже да те мразя.
Обичам те... със цялото си същество...
Ще мине ли? Нима си тъй жестока?
Или за себе си ще вярваш във това?
Играта свърши. Да. Изтече срока.
И както винаги, кретена изиграх.
А за щастието твое само мислих...
И усмивката ти радостна целях...
Кога успях да падна толкоз низко?
Че любовта да се обърне в смъртния ми грях?
И да – напих се и на алкохол мириша...
Остана мъката, зазидана във мен, обаче...
Да търся сили да не спра да дишам?
Когато нямам даже да заплача?
А мен ли? – Мене дяволът ме взел...
Пропаднеш ли дори внезапно в Пъкъла...
Познаваш ме - ще съм достатъчно смел
да дойда и там да те закрилям от мъката.
Ти ли... – Ти се случваш веднъж...
За тебе казах – бих умрял дори, момиче...
И макар да съм само простоватичък мъж,
зная... със сърцето си как да обичам.
А аз... А аз къде да ида, жено?
Къде... Когато съм поробен...
Не мога този път да се скатая в мене...
Наясно съм – ще те обичам и от гроба...
© Александър Охрименко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми!
-
Твоето днес е много по-зле от моето ...
този вид патетични слова ...
някак не ти отиват на годините
а това за простоватичкия мъж ... направо цепи мрака, но само в мъглата
добре де, защо първо не го преживеем, пък след това да го възпеем
-
така
1. Сашо извинявай но мразя да коментират ... през коментар ...
коментирай си стиха бе ...цвете не спори с мен ... или не си изграждай коментара на база моя ... това тук е ... ебати и закономерността ... и затова отговарям с примери
2 добре жена си ... харесваш , разбираш ... щот те кефи гледката на гърчещ се мъж ... обещаващ всичко ... НО случвало ти се поне веднъж ... е тоя мъж да е тоя който обичаш но е ... сбъркал ...
е това да ти го излее по телефона примерно ... и красиво ли е ... НЕ просто с едно презрение му казваш - аре стегни се стига драми ...
мои наблюдения ...
а като лит. творба - този текст не струва - мое мнение непроф. - ... да не повярваш и аз го Разбрах! - -
Миговете на безсилие са част от реалния ни живот.
Аз харесах и не само. Разбрах!!! -
да ти .. таковам на патоса
някъде към ...
15 годишен разбрах че една от най- големите глупости е да се ... жертваш(буквално и не само ) ... за човек който обичаш ...
не се прави така ... успяваш, продължаваш, живееш в името на... човека
и всичко това което си написал вярваш ли го или е така в миг на безсилие ... драматизираш агонизирайки ... пак ще кажеш че навлизам в личното ти пространство но нещата са вързани ...
а като като текст ... кофти е много ... мисля сам виждаш...
няколко неща ме разбиха от смях ето ти два примера:
"А аз... А аз къде да ида жено?"
"И макар да съм само простоватичък мъж,"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
