Тъгата капе върху мене

на капки ситни, но тежи

и радостта ми иска да отнеме,

пробутва ми безброй лъжи.

Не зная вече на какво да вярвам -

на думите му или на дела,

не ща безсилие аз да показвам,

но стене, охка моята душа.

Дали приключи всичко и отмина, 

и като след буря тихо е около мен?

Нима завинаги си той замина,

а и дали изобщо бил е някога със мен?

Не мога да си отговоря,

не виждам накъде вървя,

сълзи замазват взора...

Не зная как да продължа.

Но все пак вярвам - всичко ще отмине

и ще намеря верен път.

Май нужно ми е време мъничко да мине,

да видя ясно - не с сърцето, а с ума.