Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни -
хукнахте, с боси крачета...
Трябва спешно сега, по пътеките криви -
да си събирам парчетата.
Полетяхте безцелно - съвсем хаотично! -
като пухчета... от глухарче.
Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
след него дълго нагарча...
Ще изровя отнякъде - малко благоприличие...
Ще си измия ръцете.
Тази, бялата риза - така ми причлича!
Май е. Сезон на овцете.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados