Налей до горе, нека се напием,
недей да жалиш черният си дроб
всичко черно вътре да измием,
пияният е по-щастлив от роб.

Налей до горе, във килера има доста,
и спри да мезиш, стига се щади!
дори ракията ми да е проста,
ако пари в гърлото, в сърцето не горчи.

В сърцето влезе ли, заплакваш,
и плачеш мъжки без сълзи,
и псуваш нямо, сякаш все очакваш
отнякъде да кресне някой- Спри!

Но никой никога не крясва.
А когато свърши, имаме одеколон.
От него нещо ми проблясва,
до мен  стои човек с тромбон.

На всяка моя глътка го надува,
и гледа ме с кръвясали очи,
на всяка хапка тихичко ме псува,
и сякаш чувам думата - "умри"

Кой е този, нямам си идея,
но все ще свири някога последната тръба,
да го попитам, няма да посмея,
и знам, след нея ще умра.

Затова наливам, нека да прелее,
чашата е пълна, а сърцето не,
мъжът с тромбона ми се смее,
накарах го да спре с паве.

Оттам насетне никой не брои,
ни чашите ми, ни ми се присмива,
след десет в лудницата всеки спи,
и с хапчета там в девет се напива.