Гори ми от многото думи неказани,

препъната в спомени самотно боли.

От живота сме с тебе някак наказани,

леко потрепвам и питам: „Нали?”

Чувствам се много от есен дъждовно

във днешните пролетни, хубави дни.

И сърцето ми виждаше всичко в любовно,

но надежда в очите ми спря да вали.

В очакване тръпна и в пепел гореща,

нали те стоплих, нали не боли…?

От живота измолвам още една среща,

леко потрепвам и питам: „Дали…?”