Нали си онзи, който ме ревнува?!
И нали си онзи, който ме обича?!
Защо тогава моето сърце само тъгува
и твойто име в мрака пак изрича?
Нали си онзи, който в сънищата викам?!
Нали си онзи, който чакам на вратата?!
Защо тогава, вместо да ми чуруликаш,
ме подминаваш като непозната?
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados