8 jul 2012, 10:10

Наливна бира 

  Poesía » Otra
758 0 10

Денят с обгорено лице си отива–

сам драснал бе клечка кибрит

в зори и запали небесната нива

сред юлския пек страховит!

 

В бистрото отсреща го каня. Петарка

заплащам и правя гамбит.

Наливната бира е евтина в парка,

а с жегата вече сме квит!

 

Не може задълго денят да се спира,

пак яхва крилатия кон.

–Приятно ми бе да изпием по бира!–

ми казва с приятелски тон.

 

Когато се съмне, той пак ще се върне

с отворени сини очи,

на зноя с усмивка добра ще отвърне

и... топъл дъждец ще вали!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??