9 mar 2008, 14:16

"Налудничев " пейзаж 

  Poesía » Del paisaje
736 0 12
Един булевард - мокър след дъжд,
под клони е -  злато потъващо.
В шпалир и в сумрака нарежда,
дървета и сенки, малко стъжен.
И детски е почеркът по асфалта,
играта е дама, с тебешир начертана...
Запалил е светлина  златиста,
като лъч единствен, топъл плиснат...
И вървя по тротоара, замечтана,
с бижута по мен, с цвят мънистен...
Лиризъм ме вдъхновява, изтръпнал
с шансове за живот ли съм тръгнала...
Напразно се рея и пътя си търся,
сирените морски жадувам да зърна...
Там... по брега... боговете излизат...
А хората... луди, щастливи... умират.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, че хубаво! Интересно...
    с обич, Мариолка.
  • !!!!
    Там... по брега... боговете излизат...
    А хората... луди, щастливи... умират.
  • Странна атмосфера излъчва стихът ти...Поздрав, Мариола!
  • Замисляш, мила...Аплодисменти!!!
  • Налудничев?Прекрасен пейзаж!!!!!!Мноог,много ме хареса!поздрави!
  • Благодаря ви мили мои, вече съм по-свободна
    и не само ще ви чета, но и коментирам!!!
    Вярно, Вълчо, аз като писах не мислех за живота,
    а то излиза, че за него съм писала, благодаря ти!!!
    (Понеже се разхождах по големи булеварди)
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Мариолче!
  • булевардът на живота...
    нали.???
    много ми хареса!
    поздрави Мариола!!!
  • Много силно въздействаш!Невероятен стих!Браво!
  • Невероятно!Пишеш толкова пленително...Прегръдки
  • Удоволствие е да те чета,Мариолче!Великолепен стих!Поздрав!
  • Уау!Страхотно стихотворение!Страшно много ми харесва!Поздравчета, мила!
Propuestas
: ??:??