Намерих го, прегърнал вятъра,
скитащ се сред облачни кълба,
в прегръдката на лунен диск,
намерих го, говорещ със една звезда.
Намерих го, притихнал в мъката,
в красивия сумрак на вечността,
в тъжната смиреност на душата,
намерих го, отключих и го възродих.
Събудих го, откраднах тишината му,
тревогата и горестта му разпилях,
с тънки пръсти погалих синевата
и в звън отекна идващият ден.