Намерих любовта!
Намерих я! Онази истинска любов,
която толкоз време в стихове обличах.
Жадувах я, очаквах я без дъх,
в безсънните си нощи тихо я привличах...
Описвах я до дребните подробности.
Омаяна, рисувах я в мечтите...
Напук на всички глупави условности,
извайвах образа ù с дните.
С усмивка аз разказвах, че я има!
За глупаво-наивна мислеше ме всеки.
До край, в твърдението си непоклатима, ...