Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9 mar 2010, 12:53

Намерих си причини да не искам 

  Poesía » De amor
920 0 15

Зазида ме във мислите си пясъчни
в пустинята на твоето сърце,
във ямата на прашните ти спомени
зарина там и моето лице.
Изтръска и праха от мен по себе си.
От устните целувките изтри.
И чувстваш ли се днес свободен,
че няма да ме имаш вече ти?
Намерих си причини да не искам
дори да чуя вече твоя глас.
И ето мога, днес си тръгвам
и ти над мене вече нямаш власт.
В очите ти не искам да поглеждам,
че не звезди, дори искричка няма там.
Била съм сляпа, но сега проглеждам,
а любовта оставям да ти бъде храм.
Да коленичиш там и да се молиш,
но не за мен, а светлина за теб,
че тъмно е било в сърцето ти,
а пък душата - късче лед.
Залъгваше ме с празни излияния,
че най-хубавото съм била за теб,
и случена във твоите обятия,
ограби всичкото от мен.
Дори сълзи днес нямам, да изплача
най-свидната си истинска любов.
Не пея вече, само нямо грача...
не те догонвам с нежен зов.
Ще те забравя, както болен - стара рана.
Ще те изтрия от сърцето си, да не болиш.
Дори и спомен няма да оставя
в душата си,  да не прокървиш...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Не пея вече, само нямо грача..."

    Усетих стиха ти!
  • Джейн, винаги те чета с удоволствие, жалко че не смогвам да видя всичко! Отново хубав, изпълнен с разочарование и болка стих!
  • Силата на стиха, както и на всяко произведение на изкуството се корени в пресъздаването и внушаването на чувства... всичко останало е технологична скука! От мен поздравления за чувството!!!
  • Ето го отговора:"Причинно ще замлъкна. Ако искам.
    Ще изнамеря сто, да проговоря.
    И безпричинно мога да те искам.
    И да не искам... пак да те обикна.
    Оазисно да те посрещна мога
    след пясъци, пустинни бури.
    Със закъсняло ехо да те преповторя...
    за обич само няма да те моля.
    Светлееща да ти прощавам грешки.
    Бледнееща пред моите да застана.
    До сетния си стих да те обичам,
    и още много дълго да те помня.."
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=92984
  • Нищо сложно няма в цялата история с ритъма. Само от ухото зависи. Сърцето не играе роля тука. Аз бих предложил "в душата си, та дà не прокървиш", но пак не е добро -- събират се невероятно много срички без ясно ударение.

    Ясно ми е защо толкова много хора казват, че било силно стихото -- щото е изстрадано. Ама... прекалено ми е директно, за моя вкус.

    Което не значи, че не ми е харесало
  • Много силен и въздействащ стих, Джейни!
    Поздравления!
  • със Смеш
  • "си, да не" ето този "участък" те ебава и в двата варианта
    но по- приемливо е "кървиш"
    а пък разликата от "кървиш" до "прокървиш" е огромна
    и така и не разбрах как така лесно го подмени

    все едно нищо не съм писал
  • Благодаря ви!
    Аз не мога да мразя, когато съм обичала.
    Белла приемам да заменя с "прокървиш",
  • "И ето мога, днес си тръгвам
    и ти над мене вече нямаш власт."
    Силен и разтърсващ стих за раздялата, въздействащо!!!
  • Раздялата е най-трудна!
    Това не е края, а началото, да направиш
    всичко онова, което си искала и не си успяла!
    Поздравления!
  • Казват, че любовта и омразата били много близо, само на миг разстояние... Силен стих, Джейни...
  • Изцелението е освобождение, или обратното... Важно е началото на края!
    Поздрав, много ми хареса!
  • Много е силно и хубаво.




  • Силна си ДЖЕЙНИ!!!И в изказ и в чувства!топлинка от мен!!!
Propuestas
: ??:??