23 abr 2007, 15:29

НАМЕРИХ ТЕ 

  Poesía
2917 1 31
 

Намерих те... когато беше късно.

Погледнах те и хванах за ръка.

Мечтите ми -  раздърпани след буря,

политнаха напред, но за кога?

Посоките ми бяха извървяни,

очите ми - покрити с пелена.

Но вярвах там, че някъде в сърцето

стаила се е малко светлина.

Захвърлих всички грижи и неволи,

усмихвах се на всеки непознат.

Превърнах се във малка птица волна,

с душата си разлиствах цвят след цвят.

Намерих те... когато беше късно.

Но в тъмното римувах те с луни.

От думи те възкръсваха със блясък

и раждаха безбройност от звезди.

Докосвах те с крила на пеперуда,

в очите ти изгрявах ден след ден

и молех се безумно... до полуда,

да бъде обичта ти само с мен.

Намерих те... когато беше късно.

Във  стихове за мене те орисах,

но всяка моя дума бе предричане -

за края... който в листите изписах.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??